Блюма Зейгарник  е родена е на 9 ноември 1900 г.

Блюма Зейгарник  е родена е на 9 ноември 1900 година в литовския град Прирен в семейство на притежатели на магазини. Учи в гимназия, омъжва се още на 19 години и дружно със брачна половинка си се мести в Берлин, където постъпва в Берлинския филологически факултет.

(Блюма Зейгарник, 1921)

Попада инцидентно на лекция на професор Макс Вертхаймер и това е задоволително, с цел да промени тотално ползите си в науката. 24-годишна стартира да посещава семинарите на Курт Левин, който се занимава главно с логиката на психиката на личността и по-специално с проучването на претекстовете и държанието според от обществената среда.

Жадна за познания Блюма посещава лекции и на други психолози, като в същото време стартира работа в психиатричната клиника на Голдщайн. По това време логиката на психиката е млада просвета и това е моментът, в който се правят най-значимите открития в тази област.

Младата и красива Зейгарник става необятно известна с дипломната си работа под управлението на Левин в университета в Берлин. След осъществяване на поредност от опити, тя открива модел, който влиза в науката под названието „ Ефектът на Зейгарникc “. Тя открива посредством опити с наблюдаване на човешки реакции, че без значение от пола и възрастта си, човек постоянно си спомня по-добре незавършените задания, в сравнение с приключените. 

Това значи, че щом счетем работата за свършена, мозъкът ни споделя да я забравим. Има ли още нещо, което е можело да сторим, я помним задълго. Ето за какво от време на време си спомняме незавършени задания години, откакто сме си споделили, че би трябвало да създадем „ и това “, макар че осъществяването им към този момент не е допустимо или пък, в случай че го сторим, то не би имало никакво значение. Въпреки това си спомняме, че е останало още нещо ненаправено. 

Изследване на Зейгарник потвърждава, че студентите, които прекъсват ученето на урока си, с цел да стартират да правят неща, които не са свързани с университета, да играят игри или да четат несвързани с тематиката материали, ще запомнят урока по-добре, в сравнение с тези, приключили процеса на учене на урока от начало до край.

Способността на индивида да помни предпочитано незавършените задания пред приключените била наречена на нейно име. Резултатът от този опит бил интерпретиран като доказателство, че съществува така наречен мотивационна сила, която се поражда при задаването на избрана задача и се изчерпва единствено при приключването й. В противоположен случай тази сила остава да съществува в свободно положение и е неприложима към други задания.

40 години след откриването на резултата на Зейгарник, повече от 160 научни творби са отдадени на изясняването на този резултат и повече от 30 000 души са взели участие в пробни проучвания, с цел да потвърдят или опровергаят съществуването на това събитие. Почти всички области на логиката на психиката се пробват да интерпретират резултата, поставяйки го в услуга на своите теории.

През 1927 г, откакто сполучливо пази дипломата си, Блюма приключва Берлинския университет, само че нейните проучвания стават известни малко по-рано от отчета на наставника й Курт Левин на Международния психически конгрес.

През 1931 Зейгарник се завръща в Русия и продължава да учи и да работи в психоневрологичната клиника на Института по пробна медицина под управлението на Лев Виготски. През тези години става съидейник на доста видни руски психолози. Освен това е и един от създателите на психологическия факултет на Московския държавен университет, на катедрата по невро- и психопатология.

Но през тридесетте години на 20 век настават сложни времена, както за младата руска логика на психиката, по този начин и за нейните представители. След гибелта на Виготски неговите възпитаници биват подлагани на тормоз от властта. През 1938 година брачният партньор на Блюма е задържан и умира в ареста. Тя остава сама с дребния им наследник.

По време на Втората международна война двамата са евакуирани от Москва и тя работи в неврохирургическа болница в Урал. Там създава способи за рехабилитация на пациенти, претърпели съществени контузии.

В следвоенния интервал Зейгарник става началник на лабораторията по логика на психиката в Института по психиатрия, в чието основаване взе участие. Именно през този интервал се образува специфичен клон на логиката на психиката – пробната патопсихология. Всичките й наблюдения и проучвания са систематизирани в книгите: „ Психичните увреждания при психологично болните “ и „ Патология на мисленето “.

Трябва да се подчертае, че по време на политическите преследвания тя е отстранена като началник на лабораторията, само че през 1967 година е възобновена работи още 10 години в Централния теоретичен институт по психиатрия.

Преди да излезе в заслужена отмора разгласява още няколко основоположни труда в региона на психопатологията.

Блюма Зейгарник  е била сериозен съперник на всеобщото потребление на психотерапията, защото е считала, че една хармонично развита персона, сериозно оценяваща себе си, е в положение да се оправи с вътрешните си проблеми независимо, а от психотерапия се нуждаят единствено хората с неоформена система за психологично саморегулиране.

Блюма Зейгарник е приета за създател на съветската пробна психопатология. Нейното изобретение е включено в психическите енциклопедии, речници и учебници по целия свят.

Нейна заслуга е и разграничаването на патопсихологията в специфичен раздел на науката със своя лична терминология, система и област на приложение. В страна, където поведенческата патология е извънредно област на психиатрите, Зейгарник една от дребното клинични психолози в западния смисъл на думата.

Изключителният й принос за развиването на психическите проблеми е почетен с премия Ломоносов през 1978 година и с премията Курт Левин през 1983 година от Американската психическа асоциация.

Умира на 24 февруари 1988 година в Москва на 87-годишна възраст, след пълноценно изживян живот.

Снимки: ru.wikipedia.org